От друга, страната ни се отличава с добре развита хранително – вкусова промишленост, която също използва голяма част от продуктите на овощарството. Споменатите възможности за оптимална реализация на продукцията са изключително полезни за овощарството в България, тъй като носят сигурност на производителите и създават доста стабилна основа за растеж и развитие на сектора.
Най-голяма част от тези реколтирани площи заемат черешите, сливите и джанките. Така че споменатите култури са един вид двигатели на българското овощарство. Други култури, чийто дял в сектора на овощарството се очаква да се увеличи, са орехите, кайсиите и малините.
Костилкови овощни видове – слива, джанка, череша, вишня, кайсия, праскова. Ядливата част на плода не може да се съхранява дълго време.
Защитете ореховите насаждения от вредители, за да се гарантира качествена реколта от ядки
От години българските земи се славят като място, благоприятно за отглеждане на различни овощни видове - ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи, череши и др.
Целта на дисциплината “Селекция на трайните култури” в частта ù “Селекция на овощните култури” е да се разширят познанията на студентите по овощарство и помология.
Вносът на земеделски продукти от трети страни в ЕС – наболял проблем, но решение не се задава Европейските фермерски протести...
По дисциплината „Трайни култури“ (част Овощарство) студентите получават необходимите познания относно морфологичните и биологични особености на отглежданите в умерената климатична зона овощни видове, техните изисквания към екологичните фактори, Овощарство производство на посадъчен матер ... Овощарство на тропика и субтропика
Понякога използваме и други подложки, които са с умерен или слаб растеж. Те са ин витро произведени и обеззаразени.
Агро ТВ – актуална информация за българското овощарство
Интензивни валежи с гръмотевици се очакват в отделни райони
Агропрогноза: Температурите ще бъдат над климатичните норми
Всички А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я Актуални репортажи и видео от света на овощарството.
При това положение, например, шансът някой да инвестира в модерно, интензивно черешово насаждение, чието създаване струва три пъти повече на единица площ от заложените по ПРСР разходи, спада значително.